Покер роботът Либратус ще работи в Пентагона

Покер роботът ЛибратусПентагонът се сдоби с необичаен нов служител с изкуствен интелект. Роботът Либратус придоби популярност през 2017г., когато успя да надиграе на покер четирима професионалисти в картите, печелейки 1.8 млн долара в чипове.

Разработеният от учени от Университета Карнеги Мелън изкуствен интелект умее да предвижда и изчислява ходовете на своите опоненти в играта, базирайки се на техните реакции и действия. В допълнение, Либратус притежава способността да изготвя стратегии и дори да блъфира.

“Чувствах се така, сякаш играя срещу някого, който мами, сякаш можеше да вижда картите ми. Не го обвинявам, че лъже. Просто беше толкова добър.” – споделя впечатленията си един от опонентите му Донг Ким.

Изначалната идея за връзката между покера и военните стратегии възниква още преди десетилетия. Описана е за първи път от унгарския математик Джон фон Нойман и озаглавена „Теория на игрите“. Същността на теорията се състои в разглеждането на математически калкулирани стратегии за победа и надмощие в конфликтни ситуации, базирайки се на игри с двама и повече опоненти, точно като покера. Допирната точка между тях е липсата на пълна информация, която провокира опонентите да мислят по-задълбочено и да изготвят стратегии за действие.

Разбира се подобни умения са приложими не само в картите или на фронта, а и практически във всяка сфера от ежедневието ни. Изкуственият интелект пък също е нещо, с което се сблъскваме ежедневно, защото повечето съвременни смартфони работят с такава технология.

Следователно не е никак изненадващо, че забележителният успех на Либратус не остана незабелязан и извън покер средите. Макар да не стана част от професионалния тим на мрежата PokerStars, каквото желание изрази в Туитър след триумфа си, роботът (или по-точно неговият създател) подписа 2-годишен договор на стойност $10 млн с Пентагона.

Освен че са добри в картите, Либратус и неговите „себеподобни“ могат да обработват самостоятелно огромни количества информация за отрицателно време. Стремглавият възход на технологиите е провокиран от учените и разработчиците, които влагат все повече усилия в развитието и усъвършенстването на роботите, поради големия обхват на приложното им поле. От своя страна, не само частният бизнес, но и държавите като цяло са склонни да влагат все повече средства и инвестиции в разработването и употребата на изкуствен интелект.

Още в средата на миналия век Министерството на отбраната на САЩ започва да финансира създаването на умни машини, предвиждайки възможностите за тяхното бъдещо прилагане. Днес те разполагат със специализиран AI (artificial intelligence) център, където се разглеждат и развиват стотици проекти за изкуствен интелект. Освен създателите на Либратус, интерес да вземат участие и да допринесат към Центъра проявяват и компании като Google, SAP, IBM. От департамента споделят, че AI “не само ще увеличи просперитета на нацията, но и ще подобри националната сигурност на държавата“.

Другите световни сили също не остават по-назад в своите проекти за прилагане и развитие на изкуствен интелект. Китай има амбицията да превърне технологиите в основен двигател на икономическия си растеж в близката една година. Европейските държави пък трябва да подготвят свои собствени стратегии за изкуствен интелект в близките месеци, като се предвижда огромен ръст на инвестициите в тази сфера. AI вече намира успешно приложение освен в националната сигурност и в други ключови области като медицината – в диагностицирането и лекуването на тежки заболявания; в областта на земеделието, образованието и много други.

роботНе липсват и скептични мнения относно умните машини и опасността те да изместят човека и човешкия труд особено в ниско квалифицираната сфера на дейност. Въпреки опасенията обаче истината е, че човекът е този, който разработва и програмира технологиите, следователно негова е и задачата да ги „опитоми“. Именно тази тема засегна и д-р Хироши Ямакава в лекцията си преди броени дни в БАН на тема „Бъдещето на изкуствения интелект в хармония с човека“. Японският учен изрази виждането си относно необходимостта от хармония между човешките индивиди и умните машини. Това би бил единственият начин да контролираме машините и да ги употребяваме разумно. „Контролът върху изкуствения интелект не е просто нещо. Засега ние имаме контрол върху него, но ние сме и зависими от него.“ каза професорът пред БНТ.